2003, Това беше първото стихче, което някога написах.

Далматино, Далматино,
ти, приятелче любимо.
Всеки ден и всеки час
все за теб(е) мисля аз.

Сутрин ме събуждаш рано.
Без да разбера, кокалче си открадна̀ло.

На обяд похапвам сладко.
"Леле, леле!" - вика батко,
"Всичко е разхвърлял днес
този Далматино - пес!".

"Ще му дам да разбере!"
- вика татко, под ръка с джезве.
"Татко, татко, не, недей!
Ти съвсем не си злодей."

Но едва бях стигнал края,
пак подхвана мама Мая:
"Хей, Иване, мъничък вампир!
Престани да ме тормозиш всеки ден безспир!"

Ех, такива са големите...
от тях започват все проблемите.