2015, за 48-я рожден ден на моята съществуваща вече само в мислите ми майка (и половина) и бивша редовна blog.bg user-ка - Ваня http://viki11.blog.bg/, http://viki02.blog.bg/


И ето, че година пета
измина се по тъжен календар,
но няма да говоря тук за болката проклета.
Ще кажа как ми прави сок от нар.
Как будеше ме сутрин рано
с(ъс) детските в(ъв) шест по bTV.
Дари ме с обичта си и не само,
не чувствах страх какво ли ще ме сполети.

Щом грип ме тръшнеше ти беше с мен,
забравяше за всичко друго на мига.
Не ти попречи нито шефът разярен,
ни жегите, поледиците и снега.

Онези дни все още помня,
когато с песен ни започваше деня.
С таланта си съвсем не скромен
зареждаше ме с щастие и красота.

Гласът ти, тона не забравих,
с(ъс) който им говореше за мен
и сякаш твърде недостатъчно направих,
че да заслужа изказа ти възхитен.

Припомням си как сресваше набързо
безкрайната ми чорлава коса.
Навикваше ме да не мърдам,
но кой ли слуша шантавата ми глава?

На планина ме води, мамо,
с(ъс) детското ми термосче в ръка
и помня колко страх ме беше само,
когато ме качиш на рамена.

"Не се изгърбвай, изправи се!"
"Изпирай дрехите си на ръка!"
"Чудовище, объркала си, поправи се!"
Не ме почака да порасна, за да оценя.

Дори в последните години,
когато чумата ни беше опонент
не помня лошо, припомни ми.
Не съжалявам нито за момент.

Принцеса се родих,
като принцеса с теб живях
и въпреки, че нямахме пари,
о, Господи, щастлива бях!

С красива рокличка притичвах,
краче насам, краче натам.
Поклон. И най-широката усмивка.
Не бях научила какво е да си сам.

За мен(е) си приятелка най-близка,
и дядо, баба, и баща.
Оставяше ми и последната огризка,
от нищо друго нямах нужда на света.

Обичам те и винаги ще те обичам!
Ще ти припомням ако трябва всеки ден.
Дано все повече на теб приличам.
Честит да бъде твоят ден рожден!