2018, то е ясно за кого е.  

За тебе стихове не писах,
а трябваше.
А може би и щях.
Къде през дългите години кри се
и липсваше?
Едва те опознах.
Дори сега да те ценя
и да се радвам, че си жив,
часовникът не се върти назад,
не ще е както би било преди.
А колко често си мечтая
"Принцеската на тати, де да бях!"
Дали щях за мъжете да нехая
ако и ти не бе сред тях?
Принудена бях да не чувствам,
да не изисквам да си с мен.
Днес рекурентно плача -
плач от провал в живота породен.
Защо не ме обичаше,
когато имах нужда да си там?
Защо не ме намери?
Защо отдръпна се от мен(е) сам?
Със закъснение ми липсваш.
Ще има вечно празнина в(ъв) мен.

Започвам сутринта начисто,
а в мръснота си лягам всеки ден.