2019, и драмата е супер, но знам и да се смея

Вън е тъмно, късен мрак.
Пред панелката с коли е пълно пак.
Паяк сутринта ще дебне портмонето ми да одере.
Трябва да намеря място, НО КЪДЕ?!  

Правя въртели напред-назад в квартала.
Тралала и други - ала-бала. 😉  

Ако не паркирам скоро утре няма да съм се наспала.
Ето, че ще трябва да прибегна май към тротоара...  
Спирам с двете гуми върху него.
Цък - заключвам, и си бЕгам.  

Ала идва нощ и се усещам притеснена.
Няма сън - стрес тече по всяка вена!  

Ставам в 4, ставам пак и в 5,
скачам потна като след кошмар проклет.
Тежките клепачи през прозореца примигват.
Проверяват Ланистърмобилът ми дали е вдигнат.
(Ланистър > лъв > Пежо, you’re welcome)  

После лягам пак в несвяст, успокоена.
До след 20 минути, когато пак съм притеснена.  

И така до 7, щом с пижамка долу слизам
с рошава косичка - на бегом излизам.  
Ще се местя на законно паркомясто,
ключове в ръчичка нося.
За да няма нужда после в подлеза да прося.  

И какво да кажа...
Мислех, че от паяци не ме е страх,
докато ей този специален вид не опознах.

Браво- страхотно и с привкус на тънък хумор!